Една слънчева поляна...

Една взимаща дъха полянка, не мислите ли?

Приближих се с бавна крачка към полянката, където царуваше слънчевата светлина. Оставаше половин час до залеза и смятах да постоя тук, да помисля и да погледам красивото тръгване на слънцето. Тревата беше топла и примамлива- сякаш казваше "хайде! легни си върху мен! знаеш, че го искаш!". Предадох се на изкусителната тревичка и полегнах. Зрението ми беше достатъчно силно, така че да не ми пречи слънцето. Виждах бледите звезди по небето, които не би видял обикновен човек. Затворих очи и реших да подремна, когато чух стъпки. Може би беше някой мой възпитаник, но знаех, че около училището ни със Скарлет, се мотаеха доста опасни неща. Станах и насочих погледа си към приближаващия се. Въздъхнах облекчено. Беше просто Серена Мейсън- една от кротките ми ученички. Тя запристъпва притеснено от крак на крак и плахо попита:
- Съжалявам, професоре... Дали... Дали ще ви притесни, ако остана?
Усмихнах се:
- Не разбира се, че не. Спокойно Серена няма да те хапна за закуска.
Тя се поусмихна и се поуспокои. Реших да прочета мислите й и едновременно с това активирах дарбата си, за да се почувства по- добре. Ефектът беше мигновен, както обикновенно. Момичето беше спокойно мислите й- също...

Гост

С директорката тихо седнахме на тревата. Тя попита неочаквано:
- Би ли ми разказала за себе си?
Изненадах се, но започнах:
- Родена съм през късната есен. Зодия скорпион.- Проф. Хейстингс се подсмихна, а аз продължих- От малка усещах, че никой не ме харесва- още по- малко пък- да ме обичат. Често се свивах на кравайче и понеже бях бебе, това водеше до кръвоизливи. Откакто започнах да говоря и вървя- родителите ми ме малтретират и бият. Веднъж баща ми ме удари в главата с много тежка стъклена ваза. Оттогава нещо в организма ми се промени. Не желаеше да приема храна или пък да ходя до тоалетната. Започнах да отслабвам и да бледнея. Една вечер баща ми отново ме удари и се прибрах в стаята си. Спънах се в нещо на пода и усетих, че ми причернява. Явно главната ми артериа се е пропукала и спъването я скъса напълно. Паднах на пода и кръвта ми започна да избива. Тогава изпаднах в полу- припаднало положение и всичко, което виждах беше накъсано черно с петна алена кръв. Усетих, че някой се навежда над мен, но нямах сили да видя кой е. Той знаеше че не може да стори нищо затова просто хвана ръката ми и остана с мен. След малко над човека(който се оказа брат ми Том) се наведе друга фигура и го захапа. Явно, обаче моята кръв го е привличала по- силно затова и ухапа мен. От болката разтворих очи и погледнах убиеца си. Беше невероятно красив. Влюбих се в него от пръв поглед.- тук директорката леко се подсмихна.- Той видя очите ми и се ужаси. Избяга през прозореца. Чаках мълчаливо мъченията да приключат. След трансформацията аз и Том си тръгнахме от къщата. Отне ни няколко години да открием създателя си(Алекс). Оказа се, че се е влюбил в мен, когато съм отворила очите си. Каза ми го насаме. Аз му признах и така двамата станахме гаджета. Заедно сме от пет години. И това е.
Поусмихнах се, но отвътре раната ме заяде. Свих краката си и ги придърпах под брадичката си. Харесвах родителите си, но заради това, което ми сториха ги ненавиждах. И въпреки това ги обичах.
- Смятам, че един ден те ще осъзнаят грешката си. Ти си прекрасно дете и съм убедена, че няма човек на Земята, който да не иска да ти е роднина.- каза успокоително професор Хейстингс и ме потупа леко по рамото.
Усмихнах й се. Накара ме да се почувствам по- добре...

» Мрачната поляна...
» Цветната поляна